Моето семейство

Прабаба заедно с майка ми

Август 1969 година.

Прадядо ми Яко

           Много се чудех откъде да започна, но реших от най-възрастният член на семейството ми - прабаба ми Винтура. За съжаление не я познавам лично, но пък за сметка за това знам доста за нея от баба и дядо, и от мама. Прабаба ми е живяла много бедно и е била сираче. Имала е майка мащеха, който я е пращала от дете да работи в домакинствата на по-богатите хора - да пере, да чисти и да готви. По-късно прабаба ми я омъжват не по-любов за моят прадядо на име Яко. Той е бил инвалид, но пък те са имали две деца -дядо ми Елиезер и неговият брат Леон. По време на Втората Световна Война (война, която хората никога не трябва да забравят за да не може да се случи отново) живота им станал още по-непоносим. Семейството ми е било непрестанно преследвано от германците. Също така те са имали право да се разхождат по улиците само два часа. Прадядо, прабаба и дядо са ходели много често в полицията, където са били бити и унижавани по най-страшният и жесток начин. През 1948 г. прадядо и дядо Леон се преселват да живеят в Израел.

            Прабаба ми, на име Винтура, е била много сериозна и властна жена. Също още две нейни положителни черти са били, че е била честна и справедлива. Тя е отгледала моята майка, учила я на най-доброто и с това прабаба ми се доказва като обичлива и грижовна. По този начин е възпитала и моят скъп дядо. С тези качества аз се гордея с нея, но за жалост нямам възможност да я познавам лично.

Баба ми в Москва - Юли 1969 година

Прабаба ми и дядо ми

             Моят дядо, казващ се Елиезер, на когото съм кръстен, е човек пред когото мога да се прекланям - много честен, трудолюбив, всеотдаен като баща и дядо. Той е човек, достоен за подражание. Израстнал е в много бедно семейство както споменах по-горе. Работел е през целия си живот като икономически директор докато не се пенсионира.

Моят скъп дядо Елиезер

Моята скъпа баба Ценка

              Баба ми на име Ценка, също е един много интелигентен и възпитан жена; жена на която винаги можеш да разчиташ и да те подкрепи за всичко. Тя е достойна за уважение и обич. Израстнала е в много добро и интелигентно семейство също както и дядо ми. Тя е работила като икономист в ЗРЧ ( Завод за резервни части). И баба и дядо са хора, които аз много ценя и се грижа за тях. Те с помощта на мойта майка са ме отлгедали по най-подобаващият начин.

Майка ми като дете - Март 1972 год.

               Мойта грижовна и обична майка на име Светлана е завършила Висше образование с две специалности: педагогика и психология ( Баба и дядо също са с Висше образование, какъвто искам да стана и аз). Майка ми е един прекрасен, красив и винаги усмихнат човек. Тя много ме обича, грижи се за баба, дядо и мен, дава винаги всичко от себе си.

Баба и дядо на брега на Балтийско море

               Много съм горд с всички тях, защото заедно са преминали през много трудни изпитания, които живота им поднася. Има една българска поговорка: "Сговорна дружина - планина повдига". Обичам ги с цялото си сърце. За това се посветих за направата на този блог.